ЕЛИПТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛИПТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Спец. Който има вид на елипса, който е във форма на елипса. Немислимо е да допуснем, че толкова много звезди по небето ще извършват за едно и също време еднакви елиптични движения, произходът на които е неизвестен и необясним. Г. Томалевски, АН, 91. Листата на мащерките са дребни, тесни или елиптични. А. Бойчинов, ПХ, 35. Освен звездния остров, към който принадлежи Слънцето, из Вселената плават безброй много други такива галактики. Едни от тях приличат на нашата Галактика, но има и по-малки, с различни (спираловидни, елиптични, кълбовидни, неправилни) форми. Д. Пеев, З, 21. Космическият кораб "Восток" обиколи Земята за една елиптична орбита. ВН, 1961, бр. 3009, 4. От камените му са останали само 3, двата странични и голяма част от покривния, който на външната си повърхнина съдържа до 30 кръгли и елиптични (..) плитки. Р. Бончев, СбНУ ХVIII, 689.

2. Езикозн. Който се отнася до елипса (в 3 знач.). Елиптично изречение.