ЕЛЍЦА

ЕЛЍЦА ж. Умал. гальов. от ела; малка ела, еличка. Живяла елица в елова горица — / на китни елици най-лична сестрица. Цв. Ангелов, НП, 35. "Спри кума, спри стара свата, / пристанете байрак на елицу." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 327.

Списък на думите по буква