ЕЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЍЧКА ж. Умал. гальов. от ела; малка ела, елица. Времето бърза, препуска, лети, / казва на всичко: "Расти, порасти"! / Малкото мече мечок е сега. / Ярето станало козльо с рога. / Много елички са вече...ели. Цв. Ангелов, НП, 28. Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка! В. Паспалеева, МСС, 9.