ЕЛМАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛМА̀З м. 1. Само ед. Прозрачен и обикн. безцветен минерал (природна или синтетична модификация на въглерода), отличаващ се със силен блясък и най-голяма твърдост сред всички известни в природата минерали; диамант. Природният диамант или елмаз не е много красив, но подложен на специална шлифовка и полиране, той придобива блестящ вид. К, 1963, кн. 3, 28. Известно е, че най-твърдият природен материал е елмазът. ВН, 1958, бр. 2003, 4.

2. Обработено, шлифовано късче от този минерал, употребявано като скъпоценен камък; брилянт. — Ах! — Отде е тоя брилянтен пръстен? — попита учуден, като видя на пръста ѝ един елмаз. Ив. Вазов, Съч. ХI, 135. В оръжейната палата,.., стоят под стъкло царските шапки на руските господари — .. — всичките, буквално, обсипани с елмази. Ив. Вазов, Съч. ХI, 134-135. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножица и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз; този елмаз мигновено събра светлината на високите прозорци и я отрази в безброй разноцветни багри. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Пръстите ѝ [на хаджи Гунчевица] треперят като на треска; отмахва тя позлатената кукичка на кутийката, отхвръква ѝ капачето,те блясват... два големи,..,. елмази, светли като звезди, бистри като роса. А. Страшимиров, А, 59. Кол‑

ко пъти през последните години бяха изпадали в нужда те с Лазара, но тя не посегна към тях [накитите], за нея те не бяха злато и елмази, а по-скъпо нещо — мил и драг спомен от родната ѝ майка. Д. Талев, ПК, 752. ^● Обр. Да бяха, либе, да бяха / .. / да бяха, огън елмази / твоите черни очици... П. К. Яворов, Съч. I, 63. Сълзи видях — елмаза два — / на твоите очи блестяха. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 206.

3. Уред за рязане на стъкло с помощта на късче от този минерал. Мишка размерва със сантиметър стъклата, гледа в листчето, което майсторът му е дал и съсредоточено натиска стоманения елмаз по прозрачната им повърхност. А. Гуляшки, МТС, 305. И този писък трескав, този рязък звук / бе толкоз пронизителен, че сякаш / самите небеса, гората, всичко тук / стъклар бе прекроил с елмаз без жалост. С, 1972, кн. 9, 219.

4. Прен. Обикн. за човек — който е много красив, много добър, с много положителни качества, поради което се откроява сред останалите; брилянтен, блестящ, безценен. — Но да не е грозна? — Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средна хубост... Ама много умна... Казвам ти: жена не е — елмаз. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 38. Учителят Татьо Татев .. Като вземе главната книга, че като ги зареди: шест, шест, шест, пет, шест, пет, шест, шест, пет, шест.. Злато човек! Елмаз! Чудомир, Избр. пр, 202. — Не е за тях [Мелвин] — отсече Дикран. — Всичко е за тях [за турците], момчето ми, всичко! ... Не си ли разбрал? Ти може да имаш не сърце — елмаз, ама като решат да те вземат аскер... С. Севан, РР I, 62. С "Под игото" България живее. / Със "Епопеята" народът зрее. / На българското слово са елмаз. В. Марковски, СМ, 199.

— От тур. elmas. — Други (остар.) форми: алма̀з, ялма̀з.