ЕЛПЕЗЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛПЕЗЀ, мн. ‑та, ср. 1. Връзка надиплени листа от тютюн. Всеки хване по два реда [тютюн], къса листата и ги оставя с лице нагоре, трупа ги на елепезета като пшеницата на ръкойки. Ст. Даскалов, СД, 434. По-вдясно едва-едва се провиждаха червените покриви на ханчетата — .. Оттам през нощта Юрдекът бе домъкнал кокошката — .. — и заедно с нея и няколко елпезета прекрасен кехлибаров тютюн. П. Вежинов, НС, 230. Лоевица погледна мъжа си, наведен над ниско трикрако столче. Той беше притиснал върху брястовото седалище няколко елпезета от новия тютюн и ги режеше на тънко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104.

2. Остар. Ветрило. На в. "Струма" били писали,.. че когато г. Ал. Радев бил в Дупница гражданите го посрещнали с магаре, украсено с елпезета и панделки. Бълг., 1902, бр. 456, 3.

— От тур. yelpaze 'ветрило'.