ЕЛША —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛША̀ ж. 1. Широколистно крайречно дърво с едри, тъмнозелени, назъбени листа и лепкави пъпки. Alnus glutinosa. Мътна, ленива река... Застояли води, осеяни с тръстики, оградени със стар и хаотичен лес от върби, ясени, елши. Н. Хайтов, ШГ, 202. Само в зеления листак на яворите и елшите по реката още не беше повяла есента. Л. Галина, Л, 68. Те [щиглеците] скитат по разни места, търсят храна по храстите, магарешките тръни, по елши, брези и други. Ст. Дончев, ПНД, 46. Към двата споменати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летният дъб .., елшата .. и др. ПН, 1932, кн. 4, 55. По-рядко се срещат косматият бряст; бялата топола и обикновената елша. М. Тошков и др., НР II, 66.

2. Бот. Род дървета и храсти от семейство брезови с назъбени листа и плодове като орехчета, използвани най-вече в кожарството и медицината. Alnus.