ЕМАЙЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМА̀ЙЛ м. 1. Прозрачно или непрозрачно разноцветно стъкловидно вещество, с което се покрива повърхността на метални или керамични изделия за предпазване от окилсяване или за украшение. Емайлът се получава,.., чрез стапяне на смеси от ситно надробени неорганични окиси и съединения. Св. Райчева, К, 71. Държавните керамични заводи "Изида" .. произвеждат .. всички видове .. емайли, грънчарски глазури и др. ВН, 1961, бр. 2943, 3. // Слой, пласт от такова вещество върху метално или керамично изделие. Върху масата, пред всеки пансионер, бяха наредени чугунени чинии — по тях белият емайл светеше като седеф. Д. Спространов, С, 34.

2. Обикн. мн. Художествено произведение или бижу, украшение, покрито с емайл. Покрай иконите в манастирите се намират множество други произведения на изкуството, като резби, емайли, мозайки и др. Пр, 1952, кн. 6, 41. Три цели полудни обикалях тоя музей и все пак колко много остана невидено от него! Египет, Елада, Рим, скитите. Саркофази,.., емайли, скъпоценни камъни, скъпи килими. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 23. Рисуван емайл. Гривна с емайл и камъни.

3. Анат. Обвивната, най-твърда костна част на зъбите; глеч. Коронката е видимата част на зъба. Тя е покрита с твърдо вещество, наречено емайл. Анат. IХ кл, 44. Дентолор паста .., премахва и намалява образуването на зъбния камък, запазва емайла. БД, 1909, бр. 24, 4. Зъбен емайл.

— От фр. émail. — Друга (остар.) форма: ема̀л.