ЕМАНАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕМАНА̀ЦИЯ ж. 1. Физ. Процес на излъчване на лъчи от радиоактивния разпад на вещества. Тяхната [на изворите] радио‑
активност е сравнително слаба: .. Еманацията пък в самия извор е 3.7 кюри 1010. П. Делирадев, В, 147. За да има електропроводност, въздухът се е йонизирал, както се йонизирва от действието на радиоактивните еманации и от други въздействия. Ас. Златаров, Избр. съч. III.
2. Физ. Хим. Газообразен продукт, който се получава при разпадането на радиоактивните вещества радий, актиний и торий; радон. Самият радон, или радиева еманация, представлява продукт от разпадането на радия. Н. Ненков и др., БС, 48. Един грам радий, като се превърне изцяло в еманация, отделя към 5,000 киловатчаса енергия под формата на топлина. Пр, 1952, кн. 6, 39.
3. Прен. Излъчване, отделяне на нещо. На аудиторията ние почнахме да гледаме като на една еманация на народната общност. Д. Казасов, ВП, 539. Близо до залата, дето Брандес даваше лекциите си, се събира петербургското славянско благотворително общество.. Това учреждение е еманация от славянофилска партия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 167. Изкуството на Италия — Ренесансът — е върховна еманация на живия човешки дух, разкъсал тежкото покривало на схоластиката и догматизма. НК, 1958, бр. 29, 5. Представи си например, че това сме ние. .. — Как "ние сме те"? — Ами така. Представи си го. Да кажем, те са еманация на нещо, което е в самите нас. Д. Цончев, П, 154. Заговориха хорово и екзалтирано за Развейпраха. Страшен художник,.., еманация на нацията, принос в световното. Все в този дух. Р. Ралин, ВМ, 49. Тези трима души съставяли постоянното присъствие или еснафския съвет,.. Тоя съвет се считал като еманация на лонджата (..). СбНУ ХХХIII, LХII.
4. Философ. Според древногръцкия философ Платон, излъчваните от божеството световен разум, световна душа и световен свят.
— От лат. emanatio 'изтичане' през фр. émanatio и рус. эманация.