ЕМАНИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМАНЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. Рядко. Излъчвам определено настроение, чувство и под. По коя стъгда са се гонили озлобените слуги на Монтеги и Капулети? Дори каменните ложи на римския театър и амфитеатърът еманират усещането за сцена. С. Северняк, П, 294.

— От фр. йmaner ’излъчвам се’.