ЕМАНЦИПА̀ЦИЯ

ЕМАНЦИПА̀ЦИЯ ж. Книж. Придобиване на равни права, изравняване на определени групи от хора с други, освобождаване от ограничения, зависимост чрез придобиване на права (граждански, социални и др.). Издаденият на 18 февруари 1856 г. хатихумаюн, който — .. — потвърждавал дадените чрез хатишерифа от 1839 г. обществено-политически права на немюсюлманските народности,.., дава силен тласък на българщината в борбата ѝ за политическо равноправие и еманципация от гръцкото духовно потисничество. М. Арнаудов, БКД, 24-25. Еманципацията на българското търговско съсловие се е проявявала преди всичко във възприемане на гръцкия език, който е бил езикът на търговията, като свой език, който измествал техния роден български език. Г. Бакалов, Избр. пр, 129-130. Най-после парламентът [в Англия] бил принуден да издаде закон за еманципацията на католиците, т. е. католиците се изравнявали по политически права с протестантите. Ист. Х кл, 56. // Стесн. Постигане на равноправие на жените с мъжете по отношение на труд, заплата, почивка, образование, граждански права. Въпросите за социалната справедливост, за еманципацията на жената, против смъртното наказание, против войната, вълнуваха много младежта. Ив. Богданов, СП, 23. Действително, ако жената в простия народ стои още в първобитното, полуробско отношение към мъжа, то в просветените слоеве женската еманципация направи голяма крачка. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 162. През ония патриархални години, преди войните, дори приказките на някои млади учителки за еманципацията на жената звучаха на село като празни приказки, нагълтани от чужди книжки. Г. Караславов, ПМ, 39. В годините на "най-хуманния" строй у нас майките бяха осакатени от еманципацията. Дем., 1990, бр. 46-47, 3.

— От лат. emancipation през фр. émancipation и рус. эмансипация.

Списък на думите по буква