ЕМБА̀РГО

ЕМБА̀РГО, мн. няма, ср.1. Юрид. В международното право — забрана от правителството на една държава да се изнасят или внасят стоки, валута, ценности и др. от една или няколко други държави. От няколко дни се съобщава от Вашингтон, че се подготвя не само пълно ембарго на търговията на САЩ с Куба, но и провеждането на пълна блокада. КС, 1961, бр. 101, 4. Макар че участвуваше в петролното ембарго, той [крал Фейсал] бе един от активните застъпници за неговото прекратяване. М. Миланов, ТМП, 127.

2.Прен. Забрана, ограничение. Интересно, какво ли искаше да ми съобщи Стаматовица за удавницата.. Трябва да се въоръжа с търпение,.., след като инженерът повторно наложи ембарго. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 67. Чрез моето новаторство ембаргото върху пейзажа беше вдигнато, аз единствен успях да го реабилитирам като изкуство народно. Р. Ралин, ВМ, 10. Слагам ембарго за всякакви подаръци.

— Исп. embargo.

Списък на думите по буква