ЕМЕНИДЖЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от емениджия; обущарски. Най-после Големият Мечо реши да отпътува. А и градът, за който тръгна, бе истински делови град: с арменци и гръцка махала, с емениджийска чаршия и производство на ракиджийски казани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 33.