ЕМЕНИИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМЕНЍИ мн., ед. (рядко) емения ж. Остар. и диал. Плитки кожени обувки с остър вирнат нос, без ток, каквито обикн. са носели турците. — Нашият селянин още дири калеври, папуци, емении с червени мишини и с вирнати като на цървул носове. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Обут в червени .., емении (обуща), прилични на сиромашка диканя; лице мургаво, опако ..; туй ти е то,.., прочутият Ибраим-паша. Ил. Блъсков, СК, 11. Емениите са първите градски обувки, ръчно шити, с тегел и бял кант от кожа, с истински гьон, тип мокасини, най-удобните и най-търсените обувки десетилетия напред. Ив. Коларов, Е, 31. Без да се навежда [султанът], изу емениите си, за малко помисли да се събуе до босо, но го домързя. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 492.

— От араб. през тур. yemeni.