ЕМЕТИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕМЕТЍН
ЕМЕТЍН, мн. няма, м. Остар. Апт. Жълтеникав аморфен прах, почти неразтворим във вода, добит от корените на растението ипека, който се употребява като лекарство, предизвикващо повръщане.