ЕМИГРА̀НТ

ЕМИГРА̀НТ м. Лице, което е напуснало доброволно родината си или е прогонено от нея и живее в чужда страна по политически, икономически и други причини; изселник. Гъстите редици изминаваха,.. Без ред и без строй ги следваха тълпи градинари, дюлгери,.., емигранти, самотници в чужда стра‑

на. Ст. Дичев, ЗС I, 167. През 1886-1888 г, аз живеех като емигрант в Цариград и Одеса. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 204. Департаментът в заключение предлагаше да се затворят тия книжарници и подозрителните емигранти да се поставят под таен надзор. С. Радев, ССБ I, 254. Преди това той [Раковски] бил вече участвувал в Браилския бунт през 1842 г. и престоял година и половина като емигрант в Марсилия. Н. Ферманджиев, РХ, 21. Последното писмо, което получих, гласеше, че ще дадат частична амнистия на политическите емигранти. К. Калчeв, ПИЖ, 134. Княжеството гъмжеше от руски емигранти, повечето нихилисти и народоволци. В. Геновска, СГ, 54-55. Икономически емигрант. Български емигранти в Канада.

— От лат. emigrans, ‑antis през рус. эмигрант и нем. Emigrant.

Списък на думите по буква