ЕМИГРАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМИГРА̀НТИН, мн. емигра̀нти, м. Остар. сега простонар. Емигрант. След почти двегодишно скитане из Русия, като емигрантин, аз се завърнах в България през пролетта на 1889 г. и се настаних в София. Ив. Вазов, ПМЧ, 85. Сами сме биле свидетели и сами на себе си сме изпитали това като пропагандист отвъд и емигрантин отсам Дунава... Хр. Ботев, Съч. 1929, 119.

— В‑к Българска дневница, 3. VII. 1857.