ЕМИГРАНТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМИГРА̀НТСТВО ср. 1. Живеене в чужда страна на лице или група лица, изселили се от родината си по политически, икономически или други причини; емиграция. Дълги писма започнах да получавам от него едва към 1890 год., когато аз бях се вече върнал от емигрантство и се занимавах с адвокатство. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 249. Ние, българите, сме много привързани към земята си и къщата си, и емигрантството не е за нас. СбЦГМГ, 237. Показани са нагледно периоди от неговия [на Иван Вазов] живот и творчество: родно място, ученичество — учител в Калофер,.., съединението, емигрантство. ОФ, 1950, бр. 1811, 4.

2. Група лица, преселени в чужда страна по политически, икономически или други причини; емиграция. Изтръгнато из недрата на народа,.., това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215. Българското емигрантство е Латинска Америка през 20-те години на ХХ век е многобройно.