ЕМИГРА̀НТЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от емигрант; непълнолетен емигрант. Той се приближи до самозабравилите се емигрантчета, ръцете му се свиха като клещи около раменете на едно от борещите се момчета, повдигнаха го и го отнесоха на другия край на настилката. Ал. Бабек, МЕ, 40.