ЕМИГРИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМИГРЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Напускам родината си доброволно или по принуда и се заселвам в чужда страна по политически, икономически или други причини. Есента, 1925 година. Идейният ни кръг в гимназията бе разтревожен. Той беше чувствително намалял: неколцина избиха, други затвориха, трети емигрираха. Сл. Васев, Сб??СЕП, 133. И без това доста учители се готвеха да емигрират в Източна Румелия. В. Геновска, СГ, 149. Освен това голяма част от селското население от планинските и полупланинските райони на българските земи,.., бива принудено да търси прехраната си в плодородните равнини или да емигрира в чужбина. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Тоя млад тъмнолик човек [Жорж Амаду] е емигрирал наскоро от отечеството си, подгонен от реакцията. Н. Фурнаджиев, МП, 93. Скоро се вижда принуден да емигрира от Франция. Юго отива в изгнание. Н. Лилиев, Съч. III, 158. Бяха обърнали топовете да бомбардират родния си град. Сетне избягаха [А. Кърпачев и Г. Гребенаров] в Турция и Русия, емигрираха и се завърнаха за пакост. С, 1894, бр. 1477, 4.

— От лат. emigro през нем. emigrieren.