ЕМИНЕНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕМИНЀНЦИЯ ж. Книж. 1. Изпъкване, превъзходство над някого или нещо.
2. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейни, техни. Титла на католически епископ и кардинал. И по повеля на господаря наш и на техни еминенции, господа кардиналите на настоящата висша всеобща инквизиция, теолозите-квалификатори установиха две положения за неподвижността на Слънцето и на движението на Земята. М. Калинков, ГГ, 95.
— Лат. eminentia 'превъзходителство'.