ЕМЍР

ЕМЍР м. 1. Владетелска княжеска титла в някои мюсюлмански страни на Изток. Страшният, куцият железен емир Тимур, от когото е треперел целият Изток,.., лежи в ковчег от чер нефрит в гробницата на емирите — Гур-Емир. А. Каралийчев, С, 159. "Когато турският емир цар Мехмед, наречен Ловец, започна война в Мора, та изпрати 105 ладии войска по море и 150,000

по суша, тогава дойдоха в Пловдив град шест паши, та преминаха през Пещера". А. Дончев, ВР, 77.

2. Лице, което притежава такава титла. Умурбег го [Игрила] изгледа дълго и си сбърчи веждите. На ухото му тозчас се надвеси гъркът и взе да му шушне нещо, ала емирът махна с ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Всеки емир, султан или вожд имал собствена администрация, свой съд и бюджет. Л. Мелнишки, Н, 23. На север много от училищата се намират в ръцете на емирите; в тях главно внимание се отделя на зазубрянето на Корана. Л. Мелнишки, Н, 34.

— Араб. през тур. emir. — Ив. Богоев, Всеобща география на децата (превод), 1843.

Списък на думите по буква