ЕМИСА̀Р

ЕМИСА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, изпратено от политическа или държавна организация, обикновено в чужда страна, с политически или други задачи; официален пратеник. На 7 септември в Пловдив пристигна инкогнито английска военна делегация, начело с един генерал от английската кралска армия. Английските емисари бяха прехвърлени по тайни пътища от Цалиград. К. Ламбрев, СП, 407. За влиятелния българин Недялко Попович от Видин се знае, че водел финансовата и чуждестранната преписка на Пазвантоглу и бил негов емисар в Париж. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 44. Портата изпратила във Видин емисар да я извести за количеството боеприпаси, складирано от бунтовника [Пазвантоглу]. В. Мутафчиева, КВ, 182. // Разш. Пратеник с определена мисия, задача. Вестник "Демократически сговор" и този път бърза да се намеси в спора с единствения аргумент, който има на разположение — клеветата: "Тези господа — .., — не са нищо друго освен болшевишки емисари, пратени в България." Н. Христозов, ПД, 129.

— От лат. emissarius 'разузнавач'.

Списък на думите по буква