ЕМИШЕРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМИШЕРЍЯ, мн. ‑ѝи, м. Диал. Емшерия. — Е, и аз съм оттам! — заключава тържествено бай Ганьо; то се казва емишерии сме. Ал. Константинов, БГ, 40. — Видите ли, моят емишерия знае влашки да играе, рече старецът и като мина Ганчо край него, каза му турски: "Артък, ербап си бил, синко, няма да ме засрамиш с нищо... брава!" Ц. Гинчев, ГК, 347.