ЕМОЦИОНАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМОЦИОНА̀ЛНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от емоционален; чувствителност. "За много посредствени момичета семейството бързо се разпада,.. Загуби се емоционалността." Хр. Домозетов, ОР, 95. В работата на Никола Маринов звучи оная лирика, с която Петко Рачев Славейков ни показа сърдечната простота и дълбоката емоционалност на българския човек. Ал. Гетман и др., СБ, 39. Работата на журито продължава. Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност. П. Незнакомов, СбСт, 108. И наистина, който е гледал Димов на сцената не може да не е почувствувал непосредственото влияние на неговата игра, наситена с обилна емоционалност, с простота и непринуденост. БНТ, 1947, бр. 300-301, 1. Наивността, незнанието и глупостта предполагат една безконтролна емоционалност.