ЕМПИРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМПИРЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Философско учение, което признава експеримента, опита като единствен източник на познанието и подценява значеието на логическия анализ и на теоретическите обобщения, вследствие на което не може да разкрие връзките между явленията и законите на развитието. Тъй като все пак трябвало да се направят известни предположения, които да изведат неговите изследвания извън границите на простия емпиризъм, Нютон изказал мнението, че светлината се състои от частици. Л. Митрани и др., ЗМ, 28. // Даване превес, предимството на практиката, на практическия опит в някаква дейност, поведение и под. В речите и делата си от тая епоха Каравелов се явява, какъвто бе в действителност: човек на политическия емпиризъм и на практическите необходимости. С. Радев, ССБ I, 452. Надценяването на сетивното познание и подценяването или отричането на логическото мислене се нарича емпиризъм.

— От фр. empirisme през рус. эмпиризм.