ЕМПИРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМПИРЍК, мн. ‑ци, м. Филос. Привърженик на емпиризма. // Разш. За човек, обикн. учен, художествен творец и под. — който дава превес, предимство на практиката, на практическия опит в своята дейност, творчество. Но Пенев не е последователен. Той е еклектик, който смесва различни методи, емпирик, който се придържа добросъвестно във фактите, но не винаги умее да ги осветли правилно. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 118.