ЕМПИРИОКРИТИЦИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМПИРИОКРИТИЦЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Субективно идеалистическо философско течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда нещата и явленията само и единствено като плод на съзнанието и чувствата на индивида; махизъм. Труден бе и материалът за емпириокритицизма, но и по този и по много други въпроси тя получаваше хубава консултация.

— От гр. Tμπειρία 'опит' + критицизъм.