ЕМПИРИОМОНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕМПИРИОМОНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Философско течение, вариант, разновидност на емпириокритицизма в Руската философия в края на ХIХ и началото на ХХ в., което разглежда физическото и психическото като елементи, две страни на единен, монистичен опит.
— От гр. Tμπειρία 'опит' + μονος 'сам'.