ЕМПИРЍЧЕН

ЕМПИРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който е основан на опит; опитен, емпирически. Количеството на дъждовните води при интензивни валежи за известна област се установява чрез многократни измервания в продължение на много години, а при липса на такива — чрез емпирични формули. М. Горанов и др., ПА, 338. Натрупването на нов емпиричен (опитен) материал в науката води до нови обобщения, до нови научни идеи, до нейното развитие.

2. Който се основава върху схващанията на емпиризма като философско течение; емпирически. Емпиричен метод на описание.

◊ Емпирична психология. Псих. Насока в психологията от ХVII-ХIХ в., според чиито представители предмет на психологическо изучаване е не умозрително постигнатата "душа", а психологическите процеси, изследвани чрез метода на самонаблюдението.

Списък на думите по буква