ЕМПИРИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМПИРЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който е основан на опит; опитен, емпиричен. Лекар, който, ако и да цереше по емпирическа система, беше спечелил с дългогодишната си опитност една репутация, която, не без уязвление, но с енергия, беше се борил да запази. К. Величков, ПССъч I, 45-46. Така, като проектира в своето съзнание миналото и настоящето, авторът очертава изминалия път не само откъм емпирическата му страна,.., а и откъм неговата морална и човешка същност. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.

2. Който се основава на емпиризма като философско течение; емпиричен. Емпириче‑

ското схващане на безсъзнателното и неговата роля при възприятието .. ни извеждат до психологическата теория на немския философ и психолог Йоханес Ремке. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 300.

— От фр. empirique през рус. эмпирический.