ЕМФИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМФИЀ, мн. ‑та, ср. Енфие. Взе щипка емфие, смръкна и шумно закиха. А. Христофоров, А, 289. Фани знаеше, че той не е пушач, но подобно на много други монаси употребяваше емфие. Д. Димов, ОД, 182. Емфието е една от формите, под които се употребява тютюнът. То представлява прах, който се получава след няколко вида ферментация, на която се подлагат някои видове особено фин тютюн. ВН, 1959, бр. 2577, 4.