ЕМЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀМЧА СЕ, ‑иш се, мин. св. ѐмчих се, несв., непрех. Разг. Перча се, надувам се, обикн. като показвам, че се наемам, че мога да свърша, да изпълня нещо; фукам се. — Да имам твоя занаят, да мога да скубя селските думбази, като им поправям инвентара, и аз щях да се емча и да съм курназ като тебе. П. Спасов, ХХ, 54. А жена си започна [Демир] да гледа накриво, като враг. Ако не беше се оженил за нея,.., и досега щеше да се емчи по ведровските улици като свободен, безгрижен млад човек... А. Гуляшки, МТС, 181. И дете, когато ни се роди, няма да ви го покажа, тъй да знаете! — Ти най-напред роди, пък тогава се емчи! — разсърди се кака Марийка. Кл. Цачев, В, 180-181. Не обичам тия, доброволните, когато вземат да се емчат и да дават безплатно полезните си съвети. В. Жеков, ТП, 10.