ЕМШЕРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕМШЕРЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, в обръщение емшерѝ, м. Диал. Съгражданин, съселянин, земляк. — Та ти, кайш, си бил от Сливен, а? Гледай ти работа! Че ний сме били, то се вика, емшерии! — пуска кълбо дим и се усмихва. К. Константинов, ПЗ, 21. На мене с 40 души полчени възложи да бъда ариергард. В помощ ми е емшерията Станкоджим — една хайдутяга, каквато само "на Странджа баир гората" може да отхрани. П. Росен, ВПШ, 114. Моят познайник и сродник приближава към мен,.. — Слушай — казвам — емшери, защо си ме сложил между ония там горе. Л. Стоянов, Х, 68. — Тогава сигурно си от Търновско? .. И аз съм оттам. .. Значи, както казват турците, с тебе сме емшерии, близки, земляци. К. Константинова, НДД, 57.

— От перс. през тур. hemşeri. — Друга форма: емишерѝя.