ЕНГЛЕЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНГЛЀЗИН, мн. енглѐзи, м. Остар. Англичанин; ингилизин. В парахода Доброски се запознал с двама шотландски офицери, които се мъчели да решат някаква трудна задача, "но за енглезина нищо невъзможно няма на света". Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 327. Енглезите владяха този град повече от два века. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 439.

— Друга форма: ингелѝзин.