ЕНГОЛПИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНГО̀ЛПИЀ, мн. ‑та, ср. Църк. Икона, която се носи на верижка на врата от епископ, митрополит и други духовни лица. Дебелата врата, скована от греди, заскърца, отвори се и пред мене застана Евтимий с посох и енголпие върху расото. Ем. Станев, А, 163. Гости се редели едни след други да целунат ръка и да отронят сълза върху енголпието на екзарха. Хр. Бръзицов, НЦ, 159.

— От гр. Tγκόλπιος 'който се окачва на шия'.