ЕНДЕЗЀ

ЕНДЕЗЀ, мн. ‑та, ср. Остар. 1. Мярка за дължина, равна на един лакът.

2. Специална линия, дървена или метална, с такава дължина, използвана като инструмент за измерване. В едно отделение на музейните шкафове е отделено достойно място за оръдията на тоя занаят: няколко разнокалибрени ножици, желязна мярка — ендзе и напръсник. Н. Хайтов, ШГ, 110. А трети,.., скриха са в своите кантори и дюкяне и с ендезетата в ръка захванаха да приказват за своя преминал патриотизъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 203. Че аз сам твоя, пак твоя / с ендезе сам ти мерена, / с ножици сам ти скроена, / без игла сам ти прешита! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 263.

— От перс. през тур. endaze. — Друга форма: ендазѐ.

Списък на думите по буква