ЕНДЕМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНДЕМЍТ м. Спец. Растителен или животински вид, разпространението на който се ограничава в определен район (географска област, планина и др.). Много от тези видове [птици и бозайници] са ендемити и са включени и в "Международната червена книга на защитените животни". ПЗ, 1981, кн. 10, 33. Така по огромните скали на туфи и букети с нежнолилавите си багри разлива своята красота балканският ендемит .. (силивряк). К. Тошков и др., НР II, 180. Значителен брой видове от наши високопланински растения се срещат само на Балканския п-в (балкански ендемити) или дори само в нашата страна (български ендемити). Д. Воденичаров и др., ЕБ, 78.

— От гр. Wνδημος 'местен'.