ЕНДОГЀНЕН

ЕНДОГЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Книж. Който е от вътрешен произход, който възниква поради вътрешни причини или процеси. Противоп. екзогенен. Земната кора е подложена непрекъснато на действието на два вида сили — външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни). Р. Христов и др., Г, 4. Пожари, които възникват от самозапалване на въглищата или рудата, се казват ендогенни. Хр. Марков и др., ТБ, 199. Факторите, които обуславят правилното физическо развитие на растеж на детето, биват ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни). От ендогенните фактори най-голямо значение за правилния растеж на детето имат жлезите с вътрешна секреция. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 53. Според него [Ломоносов] земеповърхните форми са резултат на борба между ендогенните и екзогенните сили. А. Бешков и др., ИГ, 122. В крайна сметка заключението на медицинската експертиза беше доста категорично: "Състоянието отговаря на динамиката на ендогенна психоза от шизофренния кръг". П. Вежинов, БГ, 205.

Списък на думите по буква