ЕНДОДЕРМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНДОДЀРМА ж. 1. Бот. Пласт от плътно разположени клетки, които образуват най-вътрешния слой на първичната кора на стъблата и корените, а понякога и в листата на някои растения. Най-вътрешната част на кората [на корена] завършва с един слой от клетки на паренхимната тъкан, наречен ендодерма. Бтн VI кл, 32.

2. Зоол. Вътрешна част, вътрешен слой, пласт от клетки, обикн. на зародиш у многоклетъчните животни. Ендодермата има особено значително и разнообразно значение в живота на животните. Тоя пласт свързва подвижно кожната покривка с тялото на животното. Ст. Младенов и др., ОТК, 13.

— От ендо‑ + гр. δέρμα 'кожа'.