ЕНЕОЛЍТ

ЕНЕОЛЍТ м. Археол. Преходен период от неолита към бронзовата епоха, когато наред с каменните оръдия на труда започнали да се употребяват и метални; меднокаменна епоха. При разкопките [в Деветашката пещера] са открити много оръдия на труда от камък и кост, както и голям брой глинени съдове от епохата на енеолита (новокаменна и каменно-медна епоха), т. е. от IV-III хилядолетие пр. н. е. Ст. Михайлов, БС, 163. Голямата пещера е била жилище на праисторически хора през късния енеолит (..) и през втория период на старожелязната епоха. Е, 1979, бр. 20, 3. В праисторическата древност тази пещера като че не е оставала без обитатели, поне що се отнася до неолита и енеолита. НТМ, 1961, кн. 12, 5. Запазените в музеите документи за културата на обитателите на нашите земи от неолита, енеолита, бронзовата ера и досега привличат вниманието на любознателния посетител. ОФ, 1958, бр. 4424, 3.

— От лат. aereus 'меден' + гр. λί2ος 'камък'.

Списък на думите по буква