ЕНЕРВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЕРВЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. Нервирам, изнервям. Груев. бе наклонен да се оттегли още на 11-ти сутринта. Той ходи няколко пъти с тая цел у Каравелова. Но Каравелов се колебаеше. Това енервира детронаторите; те почнаха да заплашват. С. Радев, ССВ II, 112. Преговорите се влачеха медлено, без пряка опасност, но те енервираха значително външната политика на княжеството. С. Радев, ССБ I, 319. Но, Минке, аз много продължих тия сериозни разправии и ти сигурно си вече порядъчно отгечена. Но знаеш ли, че преди операцията, ти трябва да избягваш всички въпроси, които те енервират? П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 287. — Митя е болен, не трябва да го енервираме. Г. Стаматов, Разк. I, 90. енервѝрам се страд.

ЕНЕРВЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Отар. Нервирам се. Залавя се за всяка дума,.., енервира се от гласа ми, изглежда, като че ли всичко около мене ѝ се представлява черно, мрачно. Ив. Вазов, Н, 7. — Успокой се, приятелю, успокой се, не се енервирай — казах му меко аз, защото индивидът много се възбуди и с такова напрежение махаше ръце, като че се напъваше да излезе из кожата си. Елин Пелин, Съч. IV, 175. — Пардон, господа и госпожи — каза началникът, влизайки още от вратата. — Аз съм малко нервен, енервирах се силно. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Той се овладя и посочи на Каравелов фотьойла: — Моля, седнете. Няма защо да се енервираме. В. Геновска, СГ, 256.

— От фр. énerver.