ЕНЕРГОВЪОРЪЖЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЕРГОВЪОРЪЖЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Техн. Енергетична снабденост. Голямата енерговъоръженост и добра аеродинамичност на самолета позволяват да се извършва безопасно излитане при пълно полетно тегло от високопланински аеродруми и при горещо време. АК, 1971, бр. 1, 16.

◊ Енерговъоръженост на труда. Техн. Показател, който характеризира степента на снабденост в предприятията с механическа, топлинна и електрическа енергия за двигателна сила и технологически нужди.