ЕНИГМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЍГМА ж. Книж. Загадка. От Соколовите думи,.., всичко стана ясно за Огнянова сега и той намираше отгадката на енигмата... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 208. И, действително, нашата къща беше една страшна енигма за съседите. Мнозина от тях знаеха, че не всичко у нас върви както трябва, но никога не можаха да разберат, кое ни липсва и кое тревожи нашето битие. Ст. Чилингиров, ХНН, 186. Една внезапност се сменя с друга и точно когато смяташ, че си по следите на някаква яснота, ти попадаш в плен на друга енигма. Л.Стефанова, ВМД, 7. Нощта плътно е долепила лице до прозорците и хилядите звезди непрестанно менят своя ред — страшни, неразрешими енигми на битието. Н. Стефанова, ОС, 11. // Стесн. Гатанка. По необходимост Калноки трябваше да вземе думата и от неговата реч много енигми щяха да се изяснят. С. Радев, ССБ II, 430. Речта му беше изпъстрена с шеги и енигми.

— Гр. αuνιγμα през рус. энигма. — Св. Миларов, Черковният въпрос, 1882.