ЕНИГМАТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНИГМАТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който е свързан с енгима; загадъчен. Лаконичните думи на консула, предавани от един на друг, отражающи във въображението на тълпата енигматичния престиж на британската сила, разюздаха голям ентусиазъм. С. Радев, ССБ II, 53. Това единство се установява още от първите ноти чрез честото добавяне на една интродукция, която поставя под една, често пъти енигматична, неясна и концентрирана като въпрос, форма очертанията на главната тема, на идеята-майка. В. Йонова и др., Б (превод), 51. Енигматично обяснение.