ЕНИЧАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЍЧАРСКИ, ‑а ,-о, мн. ‑и, прил. 1. Истор. За войска, корпус, военно подразделение — който е сформиран от еничари (насила потурчени юноши и младежи в Османската империя, възпитани в безпрекословно подчинение и преданост към падишаха и безпощадност и жестокост към християнското население). Някак мимоходом той спомена, че в близкото гробище Айдар баба бил разчел надписите върху камъните и рекъл, че там са погребани висши еничарски чинове — полковници и подполковници. С. Северняк, П, 227. В Селището се разпо‑

ложи еничарска орда, да удари едно възможно въстание. Д. Яръмов, БП, 138. Според него [Филип Симидов] със своята "селска дружина за защита" Буро на няколко пъти успял да спаси селото си от еничарски нападения. Н. Ферманджиев, РХ, 65.

2. Прен. Насилнически, жесток, коравосърдечен. Той [Грашев] нямаше еничарски характер и насилието над своите го засягаше болезнено, ставаше повод за много терзания и душевни мъки. Д. Фучеджиев, Р, 99. Първата изненада беше еничарският характер, който народното представителство отдаде на събитието от 29 май. Пряп., 1903, бр. 14, 2.

— Други форми: енѝчерски, янѝчарски.