ЕНКАУСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНКАУ̀СТИКА ж. Живоп. Живописна техника, при която боите, с които се рисува, се нанасят заедно с разтопен восък, като се използва специален нагорещен метален инструмент. Курс по енкаустика. // Стесн. Восъчни бои. Китайците също са използували восъчни филмообразуващи вещества [енкаустика] като архитектурно-декоративни средства. В. Кабаиванов и др., ТП, 419.

— От гр. Tγκαίω 'дамгосвам с огън'.