ЕНТУСИАСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНТУСИА̀СТ м. Човек, който е обхванат от ентусиазъм и говори, действа, върши нещо с ентусиазъм. Канавата, върху която Б. Шивачев твори, е животът.. Той е ентусиаст, пламенен борец и дързък общественик, който пише без страх — открито, смело и честно. Б. Шивачев, Съч. I, 6-7. — Грозданов загина, капитане.., паднал в някакво сражение.. Той беше ентусиаст, голям ентусиаст. Н. Антонов, ВОМ, 33. — Така или иначе на този национален строеж какви ли не идваха да търсят щастието си. Само ние ентусиастите не го търсехме, а то ни търсеше. К. Калчев, ДНГ, 9. // Човек, който се отнася към нещо с неоправдан ентусиазъм, преувеличавайки значението, смисъла на нещо. — Хора ми трябват, Келяшки — оплака се с въздишка Смилков. — Хора ентусиасти. Писахме във вестниците, явиха се двама-трима, проучих ги — неподходящи, на други се надявах, а те се дърпат. А. Михайлов, ДП, 48-49.

Шумните и млади групи на състезателите от дружествата,.., връщаха мислите ни към първия старт на скиориентирането в Говедарци. Тогава група ентусиасти с широки български ски, с екип "кой каквото има" и с тежки раници на гръб поставиха едно начало, от което се разрасна масов и толкова вече популярен спорт. Е, 1980, бр. 7, 1. // Страстен, ентусиазиран привърженик, любител, поклонник на нещо. В тези групи влизаха инженери, изобретатели, ентусиасти в ракетното дело, талантливи младежи. Р. Радулов, ИГ, 128-129.

— От рус. энтузиаст или фр. enthousiaaste.