ЕНФИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНФЍЕ, мн. ‑та, ср. Ситен, специално приготвен от различни ароматни сортове тютюнев прах, който се смърка. Пратениците на царе и крале дремеха в подплатени каляски, поднасяха към ноздрите си енфие и благовония, когато преминаваха през градовете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. Прочее благоизволите да ми дадете кутията сос енфието. П. Радов, КТБР, 53.

— От араб. през тур. enfiye. — Друга форма: емфиѐ.