ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЦИКЛОПЕДЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до енциклопедия; енциклопедически. Философията на Аристотел е върхът на древната мисъл. Тя има енциклопедичен характер, защото обхваща всички области на античното знание. Б. Илиева, КХСН, 13. И затова беше странно, че човек на неговите години и с такива енциклопедични познания за ведровските условия, може да дружи с хора като Иван Турлака и Васил Шабленеца. А. Гуляшки, ЗР, 31. Проявяваше енциклопедични увлечения, навсякъде беше добър и никъде — блестящ или поне средно талантлив. А. Гуляшки, ЗВ, 139.

◊ Енциклопедичен речник. 1. Лексикографски жанр със смесен характер, представляващ едновременно азбучен тълковен речник и енциклопедия. Български енциклопедичен речник. // Книга, речник или информация на електронен носител от такъв вид. На лавицата бяха наредени енциклопедични речници на няколко езика. ◊ Този файл е енциклопедичният речник.

— От фр. enciclopédique.