ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕНЦИКЛОПЕДЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Енциклопедичен. Самоук, но надарен със силна памет и остър ум, той се възвиси до едно енциклопедическо образование, рядко у съвременниците му. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29-30. Пътешествието свърши: ние сме в Шартр. Енциклопедическа справка — ако ви е потребна: град с 25 000 жители, на 95 километра от Париж. К. Константинов, П, 39.

◊ Енциклопедически речник. (словар). Остар. Енциклопедичен речник. Някога, преди 30 години, един пъргав и всестранно образован българин, Л. Касъров, бе издал на свой риск и със свои усилия един малък, тритомен енциклопедически речник. ЛН, 1927, бр. 9, 2. По това време Ригер учреди издаването на първия чешки енциклопедически словар. Пряп., 1903, бр. 84, 1.